she said make me a bird, i'll fly away. [ - Eve. ]

by **Eve.** Чет Сеп 12, 2013 4:03 pm

[holland roden]

[ Eve (името ѝ е заличено отдавна) | 18 | ghost ]

Какво знам за нея? Не много.
Ийв. Представи се с това име. На външност бе на не повече от осемнадесет, но в погледа ѝ се разкриваше един необятен океан от познание. Един мистичен поглед, заключен в границите на хладни зелени очи. Понякога мастилени, описващи страданието ѝ, разочарованието, омразата или яростта. Друг път светли като небето, трептящи, копнеещи, усмихващи се. От време на време просто зелени без да показват емоциите ѝ. Също като пламъка в тях. Понякога той просто отсъстваше, друг път тлееше, а имаше моменти когато изригваше неочаквано.
Помня, че се заинтересувах от името ѝ. Ийв. Тогава знаех малко за това име. Главно от библейска гледна точка, тъй като семейството ми бе твърде религиозно и Библията бе като букварче. Едва ли не я наизустявахме... Оказа се, че името ѝ означаваше "живот". Отиваше ѝ. Ийв определено връщаше към живота всичко, въпреки че не обичаше да говори. Не. Всъщност тя никога не говореше. Интересно бе, че обичаше другите да ѝ говорят. Обичаше за слуша за живота на другите, да ѝ се четат различни книжа, като предимно харесваше класическата литература и винаги гледаше с разбиране, което ми бе непонятно. Как можеше дете като нея да разбере толкова сложни произведения като Брулени хълмове, Гордост и предразсъдъци или произведенията на Чарлз Дикенс. Но Ийв бе твърде потайна личност. Не само не говореше и не можеше да разбереш много за нея. Не се доверяваше лесно. Имаше причина, която не желаеше да сподели. Беше хитра и с позитивно мислене. Понякога подлъгваше с типично детското си мислене. Едновременно бе дете и пораснала млада дама. Обърквах се, но винаги ми бе приятно да общувам с нея, ако можех да се изразя по този начин. Реално само аз общувах, тя просто ме слушаше и изразяваше мнението си посредством изражения, физиономии или проява на емоции.
Бях на двадесет и девет, когато я срещнах из улиците на Лондон. Свита на кълбо с влажен поглед и твърде отслабнала. Дългите огнени коси бяха толкова заплетени, че се наложи да бъдат скъсени на половина, но израснаха бързо. По млечната кожа, твърде тънка, че всяка вена личеше под нея, имаше следи от кал и прах. Настоящите алени устни тогава бяха тънки, напукани и безкръвни. Определено беше крехка, но тогава бе дори хилава. Едно слабичко тяло, чиято тежест бе твърде много за тъничките крака. А дрехите бяха твърде недостатъчни, за да предпазят от студа на лондонски улици през късните часове на есенните вечери. Краят на октомври или средата на ноември Ийв носеше просто една бяла рокля, вехт вълнен шал с три големи дупки и бе напълно боса. Твърде окаяно състояние, което ме караше да се замисля за миналото ѝ. Що за хората бяха родителите ѝ? Що за живот бе живяла? Англичанка ли бе или идваше от друга страна? Коя всъщност бе тя? И докато опитвах да разбера това, аз попадах твърде надълбоко в калта. За мен тя бе дете, приятелка, по-малка сестра, докато постепенно усещах как тя търсеше повече от тази формална близост, която можех да ѝ предложа. Според учението на родителите ми, това бе твърде пагубно за достойнството на фамилията ни, за моята собствена, за тази на Ийв и не по-малко бе непочтено. Тя бе на петнадесет, а аз наближавах двадесет и три. Реално ни деляха осем години. Период, който за времето, в което живеехме бе твърде неприемлив, дори ако повечето от простолюдието да прекрачваше всички граници и да се бракуваше в твърде невръстна възраст. И един ден тя просто изчезна. Ийв се изпари сякаш никога не бе съществувала. Останаха единствено спомени, които с липсата ѝ ставаха все по-нереални и започвах да се питам дали тя бе съществувала или бе просто един прекрасен сън. Но имаше едно "но" в тази несигурност. Това "но" бе едно писмо. Писмо от Ийв.

Сбогом...
Така и не узна що за човек съм аз. По-добре, любими. Ти имаш правото да се радваш на живота си. Заслужаваш да изживееш годините си, както би го направил, ако ме нямаше. Коя съм аз, че да се меся в живота ти? Замисли се дори дали ме познаваш. Съмнявам се. Можеш да заблуждаваш, но това не доказва, че наистина ме познаваш. И двамата знаем, че единственото, което знаеш със сигурност е името ми.
Искаше да узнаеш за миналото ми. Историята е твърде дълга, а времето ме притиска, любими. Ти си късметлия, знаеш ли? Имаш семейство, което, макар и твърде стриктно, те обича и защитава. Моето бе жалка подигравка за семейство. Дом наричах приют за сираци. Баща ми се директорът, а майка ми бе в неговата сянка. Единствено дете съм. Израснах като всяко дете без родители, макар и двамата да бяха там през цялото време. Живях в мизерията на едно малко семейство в крайградските части. Парите не стигаха и липсваше персонал. Децата сами се грижеха за себе си, както и помагаха с домакинската работа. Бях свидетел на строгите мерки на баща ми спрямо провинилите се. Чувах как се възползваше от невинността и страха на децата и как нощем се подиграваше с тях. Още чувам писъците от болка, ударите от кожения колан, шепота от другата стая, когато докосваше онези невинни тела по толкова порочен начин. Това е моята история, любими. Това е онова, което не успя да разбереш и което сега ти разкривам.
Аз избягах. Майка ми посегна на живота си посредством миша отрова, но смъртта бе бавна и мъчителна, защото тя я пожела такава. Приемаше го като наказание за безучастието си. А аз избягах. Бях също толкова беучастна, въпреки опитите понякога да се намеся. Избягах и срещнах теб. Ангел, изпратен от Рая. Сигурна съм, че си такъв, дори вътрешно ти да не го вярваш. Може би не си истински ангел, но си моят ангел.
~~Обичах те.~~ Обичам те. Навярно го знаеш, но не мога да остана. Аз винаги ще бъда просто малката Ийв в твоите очи, а не мога да живея по този начин. Твърде болезнено е да копнееш за нещо, а да виждаш, че не можеш да го притежаваш. Хората казват, че ако обичаш трябва да го оставиш сам да реши, да му дадеш свободата му. Давам ти я, любими. Имаш правото сам да изградиш живота си.
Хората казват и, че ако той се върне при теб, то завинаги е твой. Ако ли не, то никога не е бил. Кое ще избереш?
Знам, че тая напразни надежди, затова и ще изчезна от живота ти. Ти никога не си бил мой. Ангелите не слизат на земята и не се явяват пред теб, за да останат с теб завинаги. Те са моментна компания. След това трябва да ги освободиш от себе си. Свободен си, любими. Сбогом...

p.s. Не избягах така, както ти мислиш, любими. Аз съм мъртва, а мъртвите нямат право на ангели.

by **.Melaney Isaac ▲** Чет Сеп 12, 2013 4:19 pm

добре дошла ^^

she said make me a bird, i'll fly away. [ - Eve. ]

she said make me a bird, i'll fly away. [ - Eve. ]

Re: she said make me a bird, i'll fly away. [ - Eve. ]