Lorencia Drevox

by **.Lorencia Drevox.** Пет Сеп 20, 2013 11:19 am

|| Lorencia Drevox||21|| Human|| Laura Haddock
Lorencia Drevox Laura-haddock-lead

“This is a fight for love”

Lust, Hate, desire . We are the children of the great empire

| Л оренция се събуди след последния спомен за онази нощ, още помнеше как онзи нож, нагорещен минаваше по тялото й.Восъка, който го изгаряше и лицето му, все още бяха там пред нея, съпътстващи я през последните няколко дена. Не можеше да ги забрави, колкото и да й се искаше да го направи. Стана от леглото, като прехапа устна и мина леко с ръката си по коремчето. Преглътна и погледна отражението си в огледалото, бе толкова рано, за каквото й да е било излизане, но Древокс имаше нужда да подиша малко чист въздух и да се разходи..Тъкмо когато влезна в банята, се чу звънеца, а тя извъртя очи с досада. Кой пък сега искаше нещо от нея. Преглътна лекичко, като облече суичъра на анцуга си и мина през хола, за да отвори,а щом го стори видя лице, което определено не бе очаквала да види след толкова години, но това лице, лицето на чичо й нямаше как да бъде забравено.
„Здравей, Лори.” – каза й той, а тя изтръпвайки стъпи крачка на зад.. „Време е за разплащане на баща ти” – допълни, а тя го погледна не разбиращо. Наистина не знаеше за какво става въпрос, отсъстваше няколко крачки на зад, а с всяка следваща той пристъпваше още една на пред към нея, докато гърба й не удари тухлената повърхност на стената и не преглътна лекичко. Лор бе значително по – малка от него, а когато ръката му я стисна малко над лакътя, тя изтръпна и усети една много различна болка.. „Хайде, тръгвай.” Заяви й той, а на него Лоренция никога не бе успявала да се дърпа, защото знаеше, какво следваше в повечето случай. И въпреки, че се опита да не продължава напред той я задърпа през стайте излезна от апартамента, а дори не си направи труда да затвори вратата след тях. За влачи я до колата, а колкото й пъти да се опитваше да се отскубне, толкова пъти изпитваше само болката в ръката си. „Къде, ме водиш по- дяволите” простена тя, като прехапа устната си, но не бе удостоена от отговора, той я напъха в колата пред блока, и затвори вратата след нея.
„Знаеш, адреса искам лично да му я предадеш. Кажи, му че това е неговата награда” лицето на Лоренция побеля, когато чу тези думи, а след това чичо й се усмихна лукаво, като й помаха доволно..

След по – малко от час, колата спря пред сграда не позната, за Древокс.. Шофьора слезна и я издърпа от вътре, днес определено не й вървеше в дърпането от мъжете. Преглътна заседналата буца в гърлото си. И бе провлачена през входа към асансьора, а след това пак през него през малък коридор, като мъжа отвори някаква врата, а това което видя Лор, я накара да пребледнее още повече. Мъжа я издърпа пред себе си, а тя едва ли не отвори устата си на среща ,когато видя онова лице, което можеше да познае навсякъде.
-Това е наградата Ви, господин Паркър. Баща й и чичо й се надяват да й се насладите напълно – продума мъжа, а Лор най – накрая успя да издърпа ръката си от него, като се опита да излезне, но бе спряна от същата тази ръка, която я държеше до преди минута.
.

by **.Melaney Isaac ▲** Пет Сеп 20, 2013 11:20 am

добре дошла^^

Lorencia Drevox

Lorencia Drevox

Re: Lorencia Drevox