Grifit Mansion

by **.Lorencia Drevox.** Пет Сеп 20, 2013 3:34 pm

|Животът понякога може да бъде суров. Бориш се с всички сили, стискаш зъби до болка, но в крайна сметка успява да те повали на колене. Всяка една частица от теб желае да бъде другояче, съзнанието ти те бута някъде надалеч от всичко, но накрая отново се връщаш там, където най-малко искаш. Спомените. Те са виновни за всичко, те са онази сила, която те придърпва в прегръдката си и нямаш сили да се отървеш. Знаеш, че някъде там, на друго място би било далеч по-добре, но спираш да вървиш, уморен от пътя, който вече си извървял. Не виждаш смисъл в нищо и се оставяш на пороците си, заслепен от болката.
"Обръщайки се назад към миналото,различаваме във времето един момент,който е бил решителен,в който начинът ни на живот се е променил,един момент,в който сме се отклонили неотвратимо в нова посока.Тази промяна може да е в резултат на планирано или случайно действие,възможно е да оставим подире си щастие или развалини и да продължим напред към ново щастие или към още по-пълна разруха,но вече няма връщане назад." Лоренция затвори ядно книгата и я хвърли върху стъклената масичка пред себе си.Колко по – интересно можеше да стане в този град? Точно когато се чувстваше обляна в скука, Лор се сети за онова събитие, да именно онзи рожден ден на който едва ли не бе принудена да иде от онова псевдо гадже, което не можеше да понася. Съвсем бе изключила за партито.Но тези дни и проблемите вървящи с тях..сякаш искаха да я съсипят.. Древокс стана от дивана като отвори гардероба си, както обикновено сложи черни дънки, потник и навлече черното яке отгоре. Всичко просто вече й се струваше еднообразно. Може би именно това събиране, за което се говореше постоянно щеше да бъде нещо, което я впечатли. Да надяваше се да е така, а когато погледна през прозореца видя колата, за която я беше предупредил.Все повече се изнервяше на този мъж, но имаше ли избор какъвто й да е било. Е може би тази вечер щеше да сложи края на всичко.. Пое си рязко въздух и излезна от сградата.Качи се в колата усмихвайки се на шофьора, а не след дълго, и 10 минути по магистралата бяха пред някакъв имот, който бе толкова непознат за Лори. Въздъхна лекичко и слезна от колата, защо всичко наистина трябваше да е такава загадка около този мъж. Е добре, поне това, че всички карти ще паднат я утешаваше и тя някак си трепна когато влезна в помещението. И го видя там седящ и чакащ именно нея, извъртя някак с досада очите си, и пъхна ръцете в джобовете си, тръгвайки към него с грациозна крачка, когато стигна усети ръцете му около тялото си и това я накара да извърне глава с отвращение, само за да не успее да я целуне.
-Хайде, да влизаме – каза му тя, без нищо повече, а той увил гадните си ръце около финото й кръстче продължи напред притискайки я в себе си. Вонеше на пури, а Лори мразеше тази миризма... общо взето мразеше всичко в този мъж, но когато баща й умря, я остави именно на него, а той я превърна в своя играчка и я заплашваше, а тя не можеше да се измъкне. Въздъхна когато влезнаха в помещението и се запътиха към непознатия за нея господин. Явно това бе рожденика, а Лоренция за малко да зяпне, когато го видя от близо, а около му се увърташе някаква блондинка, Древокс завъртя очи и поклати леко глава.
-Честит Рожден Ден, брато – каза му той, като го тупна по – рамото и притисна Лор към себе си, а тя от своя страна, се опитваше да се отскубне от лапите му, дори не го правеше скришно.

by **Ник.** Пет Сеп 20, 2013 5:34 pm

Рожденни дни.Денят който оповестява на света,че си остарял с още една година.Онзи ден,който не ти носи нищо хубаво освен купчина безполезни подаръци.Ник бе и винаги е бил на това мнение.Нищо не можеше да го накара да заобича рожденият си ден.Нито големият купон,нито хилядите лица на мутри,които идваха при негоз а съвети.Ако се чудите защо..Ами просто Ник винаги е бил мозъка и мускулите...Но те винаги са оставали с друго впечатление.Хитро,нали?Можеше да накара всички да се мислятз а номер едно,да си мислят,че притежават света,а в действителност лазеха в краката му.Какво да ви кажа.Так абе по целият свят.
Тази вечер бе същинско доказателство.Ник знаеше защо са дошли деведесет и девет процента от тези хора.Всички го мразеха и искаха смъртта му.Някои дори щяха да се опитат да я постигнат.Другите да се правят на...Изненадани?Лицемери.Навсякъде бе пълно с лицемери.Габриел се въртеше около него,увиваше ръцете си около врата му.Целуваше го и се хвалеше насам,натам че скоро може би той ще я покани да живеят заедно,а Ник..Той може би нямаше дори представа за това.Нямаше и не искаше да има.Габриел просто му бе антипатична,като всички останали.Той отпи от шампанското си,докато окло него се носеше глъчката на вече подпийналите хора.Очите му се разхождаха от лице на лице и най-накрая спряха на лицето,което винаги закъсняваше.
Той повдигна едната си вежда и се опита да направи жалък опит за усмивка,когато мъжът го поздрави.Той кимна с глава в знак на благодарност и изпи остатъка от шампанското си,остави чашата на една от масите и погледна към Габриел.Момичето се бе притиснало към него още повече и това го учуди.Нещо бе предизвикало това у нея.Тя бе нацупила устни,а сините й очи гледаха с нескрита омраза към..Обърна се и видя някаква жена.Красива,млада,стройна.И очевидно отвратена от компанията си.Той сведе глава на една страна и погледна към придружителя й.
-Много красиво цвете си откъснал.За колко я даваш?-не,не се чудете на този разговор.Те винаги си говореха така.За тези мъже жените не бяха нищо повече от курви с дупка между краката.За тях и техният бизнес,който бе смисъла на живота им нямаше любов.Нямаше чувства.Жените,децата и всичко в техният свят можеше да се купи.Включително и тази жена тук.
-Тя е безценна.-отвърна събеседникът му и Никълъс поклати глава.
-Хайде...Искам я,можем да договорим нещо?-мъжът го гледаше и клатеше глава.
-Ник ставаш смешен,за какво ти е тази пачавра?Та тя дори не е на половина толкова красива,колкото дамата ти.-НИк се засмя и огледа момичето.
-Може и да си прав,но аз имам рожден ден и искам тази,която е до теб.Тя е едно изкусно бижу..Трябва да е част от моята колекция,а ти..-той преметна ръка около широките рамене на мъжа и прошепна в ухото му.
-Знам,че искаш да продаваш бяло в западните части на града...Ако уредим територията ти и ти осигуря няколко мадами.-мъжа се сепна,когато чу исканията си предоставени му като на тепсия и недоверчиво погледна към Ник.Не можеше да разбере какво става и Ник продължи.
-Родригес...Не разбираш искам тази жена...А нали знаеш,че когато искам нещо го имам.-сви рамене и дебелакът се подсмихна.
-Ще си помисля.
-Не се бави...-смигна му Ник и се върна при Габриел,а минавайки покрай жената на Родригес в дръпна за миг и прошепна.
-Пази роклята си.До края на вечерта ще има кръв по нея.-Габриел уви ръка около кръста му,а той си взе нова чаша шампанско.

by **.Lorencia Drevox.** Пет Сеп 20, 2013 7:11 pm

Лоренция гледаше мъжа, тя на какво му приличаше на кукла? Идваше й да го зашлеви, но се оказа, че именно човека, който иска да я купи? Какво, защо по дяволите му трябваше тя? Да я купува? Този прекаляваше, а и все пак нека не забравяме, Лоренция изплащаше дълга на баща си, бъдейки с имено гореспоменатия господин Родриге. Да, да чухте правилно. Но някак си, нямаше как да не й се хареса идеята, че този мъж я искаше, не можеше и да отрече, че определено нямаше да изпитва същото отвръщение към него каквото бе към Родригес. Лор въздъхан при думите му, макар и често да се навърташе в техния свят, все още не можеше да разбере какво имаше в предвид този мъж. Да имаше рожден ден, но тя дане би да му приличаше на подарък с паднелка.
Погледна го в очите, докато я предопреждаваше да пази роклята си и изцъка с език.
-Аз случайно да приличам на подарък с панделка? – попита го тя, присвивайки сивкавите си очи и си пое глътка въздух, какво значеше всичко това. Не можеше просто така да я разменя, или да я продава, тя беше човек не кукла. Та дори не беше курва. Допреди да я вземе Родригеш, тя ходеше на лекций като всяко едно нормално момиче на нейната възраст, като всяка едно нормална дама ходеше по купони, да не като този, но пак имаше всичко, а сега имаше всичко и не го искаше.
-Родригес, нямаш право да ме препродаваш, изпълних дълга на баща ми, давайки ти себе си, какво повече искаш? Не можеш да ме раздаваш, аз не съм кукла! – изсъска му тя заставайки срещу него, присвивайки очите си, а езика й определено не седеше отново зад зъбите. И всеки път, в който не седеше тя си патеше, но този път не я интересуваше. Просто не й пукаше какво щеше да се случи.
-Скъпа – започна той, хващайки я с два пръста за бузата и я стисна повдигайки брадичката й към нея. – Аз ще правя с теб каквото пожелая, ти ми принадлежиш. Така, че ако реша да те продам, ще те продам. Разбра ли ме – попита я той стискайки я по – силно, а едно леко стонче се прониза през устните й.
-Да. – прошепна тя, като притвори очите си и бутна гнусната му ръка от лицето си, не можеше да повярва, какво й се случваше, но нямаше избор. Преглътна леко и поклати глава обръщайки се към Ник. Изниза се към него и застана пред него скръствайки ръцете си.
-Нямаш право! – заяви му тя, преди Родригес да е забелязал липсата й около себе си.

by **Ник.** Пет Сеп 20, 2013 7:37 pm

Нали знаете какво значи Бос на Мафията?Човек,който може да ви купи,продаде...Да ви превърне точнов това,което той самият иска ид а получи това,което иска.Всички му се кланят,дори някой без да го осъзнават.Е да,това е Бос.Но Никълъс не бе просто Бос,той бе Босът.Имаше достатъчно пари,имаше всичко,което поиска.Знание,жени,имоти,коли,болници,музей.Толкова много неща,които той бе купил.Буквално може би,можеше да си позволи свет аи нямаше човек,същество с което Ник да бе контактувал и да му каже тези две думи „Нямаш право”.Той повдигна вежда в изумление и може би щеше да ахне,ако бе нормален човек.Разбирате ли...Някакво момиченце,напълно непознато на тези среди.Напълно ново,недодялано и с една единствена хубава черта наречена-красота отиваше при него и му заявяваше „Нямаш право”.Как мислите би могъл да реагира Ник в този момент?Като се имаше в предивд,че той дори не искаше това момиче.Не искаше да я чука,нито да я продава.Щеше да даде куп пари,за нея или да похаби цял куршум в главата на Родригес и то само,защото бе забелязал,че на малката пикла не й е приятно тук или по-точно компанията на „притежателят” й.Ник отмести Габриел,която също като него гледаше с изумление и потърка лице опитвайки се да спре смехът напиращ в него.
-Ти осъзнаваш ли какво говориш?-попита и повдигна въпросително едната си вежда.Знаете ли,жените винаги са го изумявали.Винаги.Всяка една оттях намираше начин да го направи.Просто в тях имаше някакъв скрит талант да го изнервят,изумяват.Вбесяват,а тази тук.
Той се подсмихна и поклати глава.Огледа я от горе до долу и просъска.
-По-добре не ми се появявай до края на вечерта,после ще си свободна.Няма да бъдеш ничия тогава.-той й смигна и по типичен за него начин се врътна и излезе на балкона на най-високата сграда в града.Вятъра се уви около него,а очите му се присвиха злобно.Нямал право моля ви се.Пикла.Извъртя очи и пъхна ръце в сакото си.Добре,че Габирел не бе използвала такъв език към него.Щеше да я пребие преди да я захвърли в някой публичен дом.

by **.Lorencia Drevox.** Пет Сеп 20, 2013 7:50 pm

Мразеше го, мразеше го без дори да го познава. Толкоква много, че бе готова да се врътне и да си тръгне без да й пука какви ще бъдат последствията. За какъв се имаше, че ще й говори по този начин. Лор присви очи и като малка досадница излезна след него на балкона...
-Не ми пука дали си най – влиятелния човек, дали си Бос, мос или къвто си там. Не ме интересува, какво искаш ти дали да се мяркам или не. И дори да си такъв ти си просто човек, нито си безмъртен, нито във вените ти тече синя кръв. Ако беше така нямаше да си с тези отрепки, а щеше да си спечели всичко което имаш честно. – каза всичко на един дъх, без да си поема грам въздух. А когато го направи най – нагло го хвана за ръката и го обърна към себе си, колкото й да не го харесваше, мразеше докато говори на някой, той да блее на някъде.
-Какво сега и в моята глава ли ще пуснеш някой куршум. Толкова ли сте бездушни, толкова ли не ви пука за нещата, който се случват около вас, че гледате всичко което на вас ви е угодно. Едва ли не си бършете задниците с пари, и си мислите, че човек се продава и купува. Това не е правилно, не си Бог, че да решаваш какво ще се случи с живота на даден човек. – заяви му тя отново, боже чувстваше се странно, седеше пред абсолютно непознат мъж, който можеше да я убие без да му мигне окото и му четеше лекция за морал? Ама тя сериозно ли, явно както виждате да. В същност Лоренция, можеше да бъде много по отдадена на някой, стига да го желаеше, но в момента действително презираше мъжа пред себе си. Как си позволяваше, да я купува. Да я продава.. Да я освобождава...
-Не можеш да си купиш свобода, не можеш да си играеш със съдбата на човек, както на теб ти е изгодно. – каза по – тихичко тя, поклащайки глава. Може би той щеше да я освободи от дълга, който плащаше на баща си, но така или иначе не бе правилно и колкото й да й се искаше принца на бял кон не съществуваше, някога да, но сега винаги щеше да поискат нещо, да потърсят нещо в замяна... А и ако той я купеше, тя действително тя щеше да му е задължена, щеше да му е длъжница, а не искаше да дължи нещо на някой... особенно на този мъж

by **Ник.** Пет Сеп 20, 2013 8:05 pm

Гледаше я с празни очи.Не искаше да отговаря на думите й въпреки,че вътрешно кипеше.Ник не премълчаваше нищо на никого и никога.Той винаги знаеше,кога,какво и как да каже.Но в случая..В случая предпочете да стисне зъби и не защото не можеше да я навре на кучето отзад.О вярвайте ми той можеше да я срине със земята,но замълча.Нямаше смисъл.Гледаше в нея и игнорирайки наглостта й издърпа ръката си от нея.
Обърна се отново с гръб и забарабани с пръсти по перваза.Трябваше да я изтърпи.Трябваше да премълчи.Врататс е отвори отново и се чу гласът на Родригез.
-Ето къде си била.Хайде скъпа ела тук.-той бе пресегнал ръка към момичето,когато Ник се обърна и го изгледа.Очите му сякаш бяха потъмнели още повече.Той ги присви и преди някой да е реагирал.Да е казал каквото и да е било Ник извади пистолета прикрепен към панталонът му и вдигна предпазителя.Натисна спусъка,а изстрелът сякаш се чу в целият град.Е..Той можеше да решава кой да живее и кой не.Може би не бе Господ,но бе това,което искаше.Ник преглътна гневът си,когато кръвта на бившият му партньор започна да се разпростира по плочките.Всички вътре бяха утихнали и гледаха към случката.Ник вдигна ръка подканвайки ги да продължат забавленията си,а хората му започнаха да почистват кашата.Той погледна към тъмнокоската и прошепна.
-Ти изобщо не знаеш как съм спечелил нещата които имам.-и я остави на балкона.Не искаше да седи на собственото си парти в случай неговият рожден ден и то не заради друго,а заради някаква пикла.Не знаеше името й.Дори не искаше да го знае.Искаше тя да не се появява пред очите му никога повече.Той напусна апартамента и застана пред вратата.Как можеше тази..Тази никаквица да му вдига кръвното така.Искаше му се да се върне и да гръмне и нея.Да я зашлеви и да й покаже къде е мястото й.Тогава защо не го правеше?

by **.Lorencia Drevox.** Пет Сеп 20, 2013 8:53 pm

Преди да е казала каквото и да е било, преди да е реагирала или да е премигнала с очи Родригес седеше мъртав на балкона, а Лор се беше замръзила, сякаш всичко около нея бе спряло и не се движеше, не си поемаше възух ушите й бушаха, а главата изведнъж я заболя. Той не бе нормален, определено не бенормален, А тя... тя го мразеше толква много, преглътна леко, докато гледаше как събираха мъжа от плочките. Лоренция се освести когато бе напълно сама, а хората вътре продължаваха да се забавляват сякаш нищо не се бе случило, сякаш нищо не бе станало. Преглътна леко и дръпнато си проправи път през тях излизайки с гръм и трясък от апартамента, застана там и се п-одпря на коленете си навеждайки се, искаше й се да повърне но нямаше да го направи опитваше се да напълни белети си дробове с достатъчно въздух, че да може да възтанови нормалния ритъм на тялото си. Но не й се получаваше, сякаш се задушаваше, а главата й бучеше. И тогава вдигайки главата си за да се подпре на стената го видя. Отново той. Присви очи и се приближи до него съскайки в лицето му.
-Ти си долно копеле.. мразя те, толкова те мразя, че си нямаш на представа – заяви му тя, искаше да се махне от тук, но дори не знаеше къде се намира, мястото й бе толкова непознато, толкова не познато, че дори само това я притесняваше. Искаше да извика, но нямаше сили въздух да си поеме. Гледаше го и реално не знаеше как още се държи на краката си.А те сякаш умаляваха, главата я болеше, а бученето в нея сякаш ставаше все по – силно и по – силно. Не беше честно. Всичко бе толкова не правилно, че й се плачеше. И точно преди да е омаляла напълно, Лоренция го зашлеви, зашлеви го защото той нямаше право да отнема човешки живот, дори на онази свиня..
-Нямаш право..никакво! – извика му тя преди краката й напълно да омалеят и да тупне с дупето си на земята подпирайки ръцете си на нея и да се вгледа в нея, опитвайки се да си поеме поредната глътка въздух.

by **Ник.** Съб Сеп 21, 2013 5:23 pm

Какво разбирате вие под грешка? Нещо,което води до проблеми.Нещо,което не трябва да правите.Грешка.Звучи някак си забавно и всеки иска да прави грешки,но когато направи някоя си задава въпоса „Защо бе мамка му,къде ми беше главата” грешка.Това звучи забавно и някак си лудо.Грешка.Гршеки правим всеки ден.Дори някои от нас са родени благодарение на грешки.Смешен факт.
Грешките са забранени плодове,които ние късаме все по-често.Те ни парят и нараняват.Грешките могат да са много и все различни неща.Като да спиш с някой,който не познаваш или по-лошо..Познаваш.Грешка е да избягап от училище в деня на класното си,от което зависи оценката ти.Грешка е да продадеш златото на баба си,защото искаш Айпод,грешка е да лъжеш ближните до себе си хора.Грешка е да удариш жена.Грешка е,грешка е,грешка.И много често тези грешки звучат точно като в текст на песен. „Първо ми казват убивай,после ми казват,че съм виновен”Да,често грешките звучат точно така,но грешката която бе направила тази млада госпожица бе...Различна.Никой не си бе позволявал да посегне на Никълъс.Никой,никога.Плесницата,която изгаряше бузата му предизвика у него омраза и желание,за убиване.Той се наведе към нея и я хвана над лакъта.Стисна я грубо и я вдигна,приближи лицетой до своето и изсъска.
-За каква се имаш?-присви очите си и я разтърси.Толквоа го бе ядосала,че дори не мислеше какво прави.Той я зашлеви с всичка сила и я завлачи към малкият апартамент в края на коридора.Отвори вратата и държейки я все така грубо я блъсна вътре.Затвори вратата зад себе си и се обърна към нея хващайки я за врата.Стисна я с всичка сила за секунди и я пусна.Блъсна я към леглото и,когато тялото й падна на белите завивки Ник извика.
-Благодари се на Господ,че не си моя.Неблагодарница,някой се опитва да ти помогне,а ти ходиш и го зашлевяваш.Болна ли си?Малоумна?Същата като баща си си.Идиотизма да не ви е семейна черта.И да не си посмяла да ми посегнеш пак.Просто да не си посмяла,защото кучко ще те продам за общо ползване преди да си казала „съжалявам”.-той се приближи отново до нея и стискайки я за втори път за гърлото присви очите си.
-Казах ти да се разкараш,не искам да те виждам повече.Сега още по-малко искам да те виждам.Толкова ли си тъпа,че не го разбираш?-не,не гледайте така.Знам,че Ник е гаден,но той...Не може да покаже чувствата си и да каже,че съжалява.Дори и да съжалява..Вие няма да го разберете.

by **.Lorencia Drevox.** Съб Сеп 21, 2013 7:05 pm

Какво знаеше той за баща й, какво знаеше той за живота й. Какво по дяволите. Тя го гледаше и не можеше да разбере какво в действителност се беше случило, бузата й гореше, а едвам си поемаше въздух. Действително не можеше да приеме нищо от това което се бе случило.
-Родригес беше свиня, но никога не бенаправил нещо такова скапаняко. - заяви му тя, като много се чудеше дали да не направи най- глупавото нещо в живота си и успя направи го срита го между краката като изрита и капачката на коляното и се отдръпна от него крещейки.
-Какво по – дяволите знаеш ти за мен и за живота ми, какво по – дяволите знаеш за баща му, мръсен нещастник. Имаш парите и прекрасен живот, имаш каквото пожелаеш, така че ако обичаш не ми говори за живот, защото със сигурност ти нищо не си направил за това което имаш – изкрещя тя, искаше да му разбие главата да му изкара сърцето, но не можеше да направи нищо от тов. Просто седеше и се бе хванала за гърлото и се опитваше да върне нормалното си спокойно състояние.
-Имам се за човек, а не за лайно като теб. Имам се за свободно мислещ и дишащ човек, какво ще наравиш ще ме продадеш? Ще ме пратиш в някой публичен дом? Това ли ще направиш, защото не знаеш ак да се изправиш като мъж пред жена, как да се отнасяш с такава. Не нито един от вас няма представа. – продължаваше ли продължаваше, без да знае дори до къде ще стигне този път, нито той нито тя, осъзнаваха до къде ще доведе всичкото това..не дори не подозираха просто седеше и го гледаше наистина не можеше да разбере, как щеше да реагира той, какво щеше да й каже или направи.
-А и не си никой, че да ми казваш къде и как да ходя.

by **Ник.** Съб Сеп 21, 2013 7:17 pm

Нали знаете тъпотата на жените?Онази толков атъпа част от тях,че чак е вдлъбната,кръгла...Тъпота,която направо ви лази по нервите и искате да я..Ами знам ли удушите.Без значение дали сте мъж или жена всеки е изпадал в ситуация с много тъпа и простовата жена.От тези хубавичките дето като са пострадали малко и си мислят,че вече е краят на света.Толкова тъпа жена,че тъпотата й буди омразата във вас.Вие сте правили неща за нея,но тя просто не ги оценява и си мисли,че е номер едно..Вие сте никой и тя ще ви срита между краката крещейки като изнасилена крава,за тов аи онова.От тея тъпичките жени дето си мислят,че все някой им е длъжен да ги търпи. Е, такова тъпо парче стоеше срещу Грифит.Той присви очи превил се от болката и издиша едвам,едвам опитвайки се да успокой нервната си система.Искаше да я убие.Няма да ви лъжа.Тази пикла толкова го дразнеше,че не искаше нищо повече от това да я убие.Но думите й така го бяха раздразнили,че вместо да замълчи той реши да падне на нейното ниво по простотия отговаряйки с думите.
-Не знаеш с какво съм платил,за живота който имам!Не знаеш нищо кучко,не си видяла нищо от живота ми,за да коментираш,а аз познавах баща ти.Лоренция,нали?Е нищо лично..И двамата сте си по семейно му тъпи.-той потърка лице и се огледа.Не го свърташе и не искаше да седи при тази жена.Нямаше да й каже и дума повече.Нямаше да направи нищо от това.Той се приближи до гардероба и извади дрехите си от там.Свали този безумен костюм и бъроз се преоблече,погледна отново към все по затъпяващата жена и и без да каже дори дума повече излезе от апартамента.Мина по коридора игнорирайки шума от купона и се запъти към покрива.Как смееше това изчадие влязло в тялото на красива жена да съди него?След всичко,което му се бе случило..След всичко,тази никаквица щеше да съди него.
Той излезе на покрива и потръпна,когато хладният вятър го обгърна.Погледна към басейна осветен от малките лампички по дъното и хилядите окачени по стените и колоните.Ник седна на един от шезлонгите и сведе главата между ръцете си.
-О,скъпа...Защо трябваше всичко да стане така?

by **.Lorencia Drevox.** Съб Сеп 21, 2013 7:34 pm

Мразеше го, мразеше го защото той не познаваше нито нея нито баща й достатъчно добре, че да каже какви са, бе толкова глупав и наивен, че ще й казва каква е тя без да я познава. Толкова го мразеше, че й се искаше да го учисти и точно това можеше да направи. Стана от земята искъса долнището на роклята си оставяйки я къса. Като се разрови в шкафовете му и намери това което търсеше, в същност в момента Лоренция дори й не мислеше, какво правеше, не възприемаше нищо толкова бе бясна, на него на света, на живота, си че буквално не мислеше. Тръгна след него или поне предполагаше къде може да го намери и действително излизайки на балкона го видя, седящ там на шезлонга. И докато вървеше към него махна предпазителя на пистолета и застана пред него. Като го вдигна към кракът му.
-Ти ли ще ме съдиш и ще преценяваш дали съм тъпа или не. Та ти дори не ме познаваш достатъчно, че да кажеш каква съм. Дори бих казала, че не ме познаваш изобщо. – каза му тя тихо, като една сълза се стече по лицето й, което все още гореше от шамара му, а вратът и диафрагмата й бяха наранени достатъчно, че да я боли докато преглъща.
-Ти си арогантен и нищо не знаеш за живота извън тези стени. – заяви му тя, докато стискаше пистолета в ръката си. Да можеше би той бе достатъчно бърз и щеше да й го върне, но тя.. тя просто не мислеше в момента, не й пукаше дали ще пръсне и нейния мозък..
-Нямаш уважение към нищо, за теб няма нищо свято, Никълъс. Не уважаваш жените, не ги гледаш в очите, само ги чукаш и ги купуваш и продаваш. Ти си нищожество. – заяви му тя, натискайки спусъка на пистолетът, а куршума мина достатъчно близко до кракът му, че да остави достатъчна следа след себе си. Знаеше, че не е точна, знаеше че нямаше да го направи особженно когато й трепереха ръцете.

by **Ник.** Съб Сеп 21, 2013 7:58 pm

Изстрелът бе неочакван.Съзнанието му бе изключило,а мъката го бе погълнала до толкова,че да не му позволи да изпита болка.Той гледаше към момичето,а главата му се бе изпразнила.Дори не извика,не трепна.
От долният етаж всичко утихна и той по-скоро усети,вместо да чуе виковете и притеснените разговори.Знаеше какво ще стане след няма и няколко минути и съжали момичето,стоящо пред него.Не,че трябваше да я съжалява.Тя го бе простреляла и това бе почти буквлано опит за убийство и вярвайте ми..Никой нямаше да я попита „Защо?”,защото в мига в който се появят телоохранителите му щяха да я убият или изнасилят преди това.Ник сведе глава към раната и наклони глава на една страна.
-Трябваше да ме убиеш..Поне щеше да ме избавиш.-той млъкна и вратата към покрива се отвори с трясък.Ник дори не си вдигна главата в тази посока.Чу думите на Грегъри и Морис.Габриел се бе появила и се бе затичала към него.Той дори не се остзна,кога тя му бе направила турникет над раната.В действителност всичко му се струваше....Не,не излишно.По-скоро..Нереално?Той погледна към Лоренция и видя как Грегъри хваща ръцете й и тежката му ръка се стоварва върху лицето й.Ник трепна и едва долови думите на Морис.
-Шефе,добре ли си?Нали вещицата нищо не ти е направила?
Ник кимна с глава и ги чу как си говорят.
-Жени...Само ако знаеше какво искаше Родригез да й причини и от какво Боса я спаси...Всички жени са такива,готови да убиват,защото не знаят какво искат.-Габриел се притискаше към Ник и хленчеше нещо на рамото му,а той отново погледна към Лоренция.
-Искам да я оставите в някой от апартаментите ид а не я пипате!-нареди Ник,а група изумени погледи се обърна към него сякаш бяха убедени,че той е загубил здравият си разум.За да предотврати тези мисли той се прокашля и продължи.
-Искам аз да я убия,но не ми се ще да сте пречупили духа й преди това.-в действителност нямаше да я убие.Просто щеше да я пусне.Знаете ли защо?Защото той искаше да я освободи още в мига в който я бе видял,тя просто не си знаеше мястото.Ник чу глухият звук на сирени и осъзна,че идва линейка.Кимна с глава,когато Габриел му каза,че трябва да отиде в болница и мина покрай Лоренция.Грегъри отново я удари,а Ник бе сигурен,че този удар ще й коства доста голяма синина.

by **.Lorencia Drevox.** Съб Сеп 21, 2013 8:28 pm

Тя продължаваше да гледа в него, докато не усети първия, втория.. удар, а имаше чувството,че този мъж ще й откъсне главата, не разбираше защо не я убиеше още сега.. Ами щеше да я затвори. Как така... ама той сериозно ли, не каза нищо повече, нямаше и сили да го направи, Трепереше, не можеше да повярва, че бе напаравила нещо такова, просто съзнанието й не го побираше. Действително не можеше да повярва, че го бе направила. Вървеше, дърпана и завлачвана към апартамента, а не знаеше какво щяха да й причинят тези мъже. Действително страха й се загнездваше в гърлото. И тогава последва още един удър, който сякаш дейстивтелно щеше да й коства адски много.
Наистина не бе мислела, но определено не й пукаше вече, нямаше нищо, баща й го нямаше и действително убивайки Родригез, Никълъс я бе оставил без нищичко.
Лоренция преглътна когато я вкараха в апартаметна, и я бутнаха на вътре.
-Имаш късмет, че шефа каза да не те докосваме, защото иначе определено щяхме да се позабавляваме с теб преди да те убием.- Лор преглътна отдръпвайки се назад, а мъжа пред нея, отново я удари, а тя проплака, боже не можеше вече. Искаше да я беше убил. Крясака й огласи етажа преди да бъде ударена отново и да я оставят, свлекла се на земята.
Искаше някой да я отърве, сама искаше да се отърве, но можеше ли да намери нещо в тази стая с което да се отърве от мъките. Изправи се безсилна от земята и се завлече до банята, като отвори шкафчето и намери малките ножчета вътре. Седна на земята до ваната, и вдигна роклята си режейки на места крака си, наказваше се, наказваше се за всичко, което бе направила без да има право.
Нямаше право да говори така на никой, нямаше право да удря някой, нямаше и право да го простреля.
Искаше просто майка й да е тук. Хвърли ножчето на земята и стана от нея сякайки на леглото без да се интересува дали кърви или не, всичко я болеше, не мислеше дори че в момента можеше да говори. Просто седеше там и чакаше Никълъс да дойде и да я довърши, да направи с нея, това което бе казал.

by **Ник.** Пон Сеп 23, 2013 6:08 pm

Прибра се късно.Така ине бе усетил болка в крака си,но все пак решиха да му направят два шева.Куршумът бе одраскал кожата и не бе оставил сериозни поражение.През цялото време Габриел се ваеше,че била усетила колко „лошо” е това момиче още като я видяла „Не исках да седи около теб,но ти просто излезе” продължаваше тя и единственото,което Ник правеше бе да кима с глава.
Не можеше да й каже нещо.Не искаше да й казва нещо.Просто гледаше през нея,а мислите му се въртяха около Лорен.Беше успяла някак си да го грабне.Така,че да остави следа от себе си в съзнанието му.Дълбоко в него и...Той не искаше да я пуска.Не искаше,но...
Въздъхна за пореден път преди да отвори вратата на онзи апартамент.Влезе вътре и се зачуди дали да светне лампата?Беше ли умесно.Той сведе очи към пода и светна лампата,но не успя да задържи погледа си към земята прекалено дълго.Кръв.Капки кръв на всякъде по пода.Вдигаха се по леглото и оставяха следите си там.
Вижте...Ник не реагира спонтанно,но...АМи какво да ви кажа хвърли се към леглото притеснен,несигурен.
-Лор?!Лор?-името й сякаш гореше устните му.Той не трябваше да я нарича така.Нямаше никакво право.
Но все пак,въпреки че нямаше правото на нищо към нея,той дръпна завивките търсейки я с надеждата да е добре.Не трябваше да се стига до тук.Бе избързал.Не трябваше!
Очите му се спряха на нея и една въздишка се откъсна от гърдите му,когато я видя дишаща.Очите му потърсиха китките й за разрези,но не ги виждаше.Почувства се неловко при мисълта,че може би е в началото на менструалният си цикъл,но бе убеден,че не е това.
-Какво е станало?Те ли ти направиха нещо?-може би не звучеше като този който бе преди няколко часа,но.. Преди няколко часа не мислеше,че му пука за нея.

by **.Lorencia Drevox.** Пон Сеп 23, 2013 6:27 pm

Лор едва не подскочи в леглото, когато той се оказа опасно близко до нея, в действителност не знаеше как трябваше да реагира в момента. Не мислеше и че трябваше да реагира, беше ясно, че с този мъж нещата не бяха лесни и определено нямаше и да са.
Лорен въздъхна и се надигна вглеждайки се в него и поклати галва в отрицание, никой не й бе направил нищо, ако не броим няколкото плесни, от който главата й в момента пулсираше, а лицето й бе значително побудто, можеше да се закълне, че ще избие и синина съвсем скоро.
-Нищо не са ми направили те. Нещата са много по – различни, предполагам, че желанието ми да се самоубия е много по – голямо от това да живея – подсмихна се на собствената си глупост, наистина всичко това бе адски глупаво. Не беше права не трябваше да се държи така с него.
-Нали щеше да ме убиваш, нали за това си дошъл, не ти направих услуга като не се самоубих. За това сам трябва да си свършиш работата нали? – попита го тя, в действителност не я беше страх от смърта, нямаше за какво да съжалява, нямаше и за кой да живее, баща й бе мъртав, а майка й бе умряла при раждането й. Беше оставена на Родригес, а той я бе отгледал по начин, който не искате да разберете повярвайте ми. Поклати глава, искаше да му се извини за начина по който се бе държала, и за нещата който бе направила, но се отказваше много бързичко. Просто нямаше за какво да се извинява за думите си, защото си бяха чистата истина, но начина по който се държеше той в момента.. я накара да се извини за нещо, за което определено не беше права.
-Извинявай, че те нараних. Никога не съм наранявала някого, но не знам какво ми стана и какво ме прихвана. –Заяви му тя, като посочи раната му, но само за това щеше да се извини, нямаше да съжали за думите си, все пак дори и с това държание той си оставаше мъжа зад думите й, въпреки, че Лоренция грам не го познаваше.

by **Ник.** Пон Сеп 23, 2013 6:45 pm

Гледаше я и нещо в него трепна.Странна тръпка,непозната или забравена.Той потрепери,а по гръбнака му полазиха ледни тръпки.Очите му трепнаха преди да ги отмести от нея,когато чу думите й.Звучеше толкова...Нежно.За Бога, Ник?Да не са те надрусали в болницата?Не,тя просто наистина бе мила в този момент.Той преглътна и бръкна в задния си джоб извади пачка с пари и ключ от вилата му в края на града.Усмихна се на криво и й ги даде.
-Ключовете от колата на Родригез са в чантата ти.Сложи нещо студено върху бузата си и...Късмет.-той определено бе луд,че я пускаше,но...Ник никога не е бил лош.Никога не е искал да нарани някой или нещо подобно.Той просто бе такъв.Имаше няколко пласта и докато стигнете до този,които би могъл да ви хареса...Е има доста да дълбаете.
Точно като в случая,той може би щеше да убие Лорен,ако не се бе замислил за...Нея.Онази,която щеше да е твърдо против това,което той правеше.
Онази,която щеше да го плесне по ръката смеейки се,а когато спре щеше да го погледне укорително и щеше да изцъка с език „Бебчо!Не прави така.Замисли се малко!” и да тропне с крак.Той отново потрепери при тази мисъл и стана от леглото.Приближи се до малкият хладилник и извади от там поставката за лед.Приближи се до нея и хващайки нежно лицето й допря леда до подутото й лице.
Погледна в големиет й очи и прошепна преди да е размислил.
-Съжалявам за всичко,което ти се случи.Надявам се да успееш да се измъкнеш от тези среди...Давам ти старт..Възползвай се и...Ще ти дам номера ми,ако някога закъсаш..За каквото и да е било ще ти помогна.-той млъкна и помилва нежно едната й буза,сякаш чистеше страните й от някаква мръсотия,но просто искаше да усети меката й кожа.

by **.Lorencia Drevox.** Пон Сеп 23, 2013 6:57 pm

Лори преглътна не знаеше какво да му каже или как да реагира, просто стоеше докато той просто държеше леда на подутата й буза, а ръката му по един странен начин милваше лицето й, в действителност Лор не знаеше дали я милва или просто подмолно я докосва. Но по тялото й премина нещо не познато, нещо което сигурно ще я помислите за луда, но до сега не бе имала възможността да изпита.
Беше различно от докосванията на Родригес и събуждаше в нея нещо съвсем различно, нещо което със сигурнот не искаше да прества. И сигурно думите, който изговори точно в този момент нямаше да му се понравят или пък тя си мислеше, че са правилни но нямаше да бъдат.
-Ами... ами ако аз не искам да си тръгна? – попита го тя впивайки сивия си проницателен поглед в лицето му и се вгледа в него. Ами ако действително искаше да остане, ако искаше да опознае този мъж, под всяка маска която седеше на лицето му? А тя някак си бе сигурна, че всичките тези маски бяха някакъв вид защитна реакция, но тя наистина не знаеше към какво.
Беше го видя, как гледа онова момиче, беше видяла, как очите му не издават никакви чувства, дори най – малките, а тя просто седеше там и го наблюдаваше като малко момиченце, което просто наистина не искаше да си тръгне от там искаше да остане и да види всяко неговото изддигане или падение.
-Можеш да направиш с мен каквото искаш, но аз не искам да си тръгна. – добави тя, като прехапа някак страхливо леко пукнатата си устна, и извърна погледа си от него вглеждайки се в земята. Какво й ставаше, какво трябваше да значи всичко това, и дори и да не знаеше, на нея просто й се харесваше.

by **Ник.** Пон Сеп 23, 2013 7:21 pm

Нали знаете как колибрито бива хипнотизирано от змият?Е..Може би в момента между Никълъс и Лорен ставаше точно това,но въпросът тук кой,кого хипнотизира,остава без отговор. Ник се бе вгледал в нея,а очите му не трепваха,не мигаше може би дори не дишаше.Гледаше я захласнат и не защото бе адски красива.Тя бе първата жена след...Неговото момиче,която искаше да остане.Не искаше да си тръгне и не,не си мислете за Габриел. Тя бе покрай Ник заради парите,секса и изгодните позиции.Нищо повече.Чисто и просто тя бе златотърсачка,но Лор...Тя дори го гледаше по друг начин.Различен.Изпълнен с колебания и чувства.Недоверие и желание и търсене за именно това..Тя бе толков аобъркваща,че самата тя се объркваше от свойте мисли. Да..В действителнсот това изречение няма никакъв смисъл,но както и да е.
Ник тръсна глава и завъртя лицето й към светлината.Допря леда отново до друга подутина и прошепна:
-Недей...Не се мрази до такава степен принцесо.Не го заслужаваш.Давам ти живота койтo искаш/Имаш пари,вилата е идеална и колата на Родригез също.Започни на чисто.Дай си шанс.Недей да затъваш тук.Спаси се.-той хвана едната й ръка и помилва кожата й.Очите му блеснаха,когато в съзнанието му пробягаха няколко от „забранените” мисли и Ник вдигна ръката й към леда.Сложи я там,карайки я да задържи малката поставка и стана от леглото търкайки лицетo си.Адреналинът и хапчетата го отпускаха и той започваше да усеща леката пареща болка в крака си.Намръщи се за миг и се зачуди дали да не удари една линия,но искаше да легне и да заспи така че,това отпадаше като вариант.Обърна се отново към нея и се загледа отново в капките кръв.
-Какво си си причинила?-попита толкова тихо,че едва се чу сам себе си.

by **.Lorencia Drevox.** Пон Сеп 23, 2013 7:35 pm

Нощ, ден какво беше, беше ли въобще нещо различно, свободата бе начин на живот, а живота е всеки трябваше да направи избор, дали да даде свободата си някому, а някак си Лор искаше да остане при този мъж, не знаеше защо, но щеше да изкара това, че я бе отървал от Родригес като предтекст, за да остане, все пак му бе длъжна.
-Длъжница съм ти Никълъс... ти ме отърва от Родригес, и явно не бях права за това, което изрекох. – преглътна като леко разтри бедрото си ... какво си бе причинила, ами бе се опитала да намери ненамиращи се вени на бедрото си за да сложи онзи край, но не бенамерила това което търсеше, да в онзи момент Лорен определено не мислеше, какво точно прави.
-Нищо... просто, няма значение. – заяви тя, като леко и за лицето й изключително болезнено размести формата за лед разтривайки нараненото место. Преглътна и стана заставайки срещу него, като леко крака я болеше, но запази болката си за себе си.
-Виж, ще остана не защото ти искаш, а защото съм задължена. А и какво е живот с пари Ник? Аз не искам парите на Родригес, не искам огромна вила или хубава кола. Какво ще постигна с това? Най – много след няколко дена да ме пишат във вестницие, че са ме убили или пък изнасилили, за да вземат това което имам... не.. искам съвсем различни неща, които всичко това не може да ми даде. – облиза леко устните си навлажнявайки ги и се опита да му се усмихне, като накриви леко главата си.
-А й си мисля, че имаш нужда от компания, която да те връща от време на време на земята и да те задържа за нея. – добави му тя, като усмивката отново мина по лицето й. Да отново мислеше за всичко друго но не и за себе си, но просто не искаше да мисли за себе си, никога не бе мислела така. Винаги мислеше за другите, а след това за себе си и за собствената си изгода.

by **Ник.** Пон Сеп 23, 2013 7:55 pm

Нали знаете как реагират мъжете зодия телец,когато някой им каже това,което искат да чуят? Ами да де.Те са точно като биковете. Хвърлят се през глава.Така е и с жените които искат.Е..Ник бе решил,че иска тази жена и тя не го затрудняваше особено.Може би щеше да съжалява,че правеше това,но Ник се обърна към нея и оставяйки я да каже всичко,което самата тя бе решила,че трябва да каже се хвърли почти буквално към нея. Ръцете му се увиха около талията й.Устните му се впиха в нейните и тялото му се притисна към извивките й.Напасна тялото си с нея идеално.От гърдите му се надигна звук подобен на ръмжене.Пръстите му се вплетоха в косата й,а краката му тръгнаха слепешком към леглото.
„Спри” крещеше всичко в него,но той не искаше да спре.Искаше я.
Надигна се и свали тениската си.Хвърли я на земята,пъхна ръце под блузата й и без да я пита иска или не я свали,секунда по-късно тя също бе на земята,а ръцете му се спряха на кръста й.Той я обърна по корем и я повдигна карайки я да застане на колене.Дори за това имаме обяснение и то бе..Ами след Неговото момиче Ник не правеше секс с други гледайки лицата им.Не искаше и не можеше и въпреки,че усещаше колко различна е Лор той отново действаше така.Пръстите му зашариха по гръбнака й,спряха се на закопчалката на сутиена й и дори не си направи труда да я разкопчае.Просто я дръпна освобождавайки я от досадните,ненужни презрамки.Ръката му се стрелна към врата й дърпайки я към него,устните му зашариха по кожата й и той прошепна.
-Сигурна ли си,че искаш да останеш?Още имаш възможност да си тръгнеш.-и за първи път Ник предостави избор на жена...Аплодирайте моля!

by **.Lorencia Drevox.** Вто Сеп 24, 2013 10:24 am

И се случи точно това, което Лор грам не успяваше да разбере или по – скоро да осъзнае преди да се е случило, не бе очаквала именно това, но чувствата, който преминаха през тялото й не й помогнаха особенно, просто й харесваше това което правеше с нея, въпреки, че... начина по който я бе поставил, беше нещо което не можеше да разбере. Но сигурно с времето щеше да й каже, тя щеше да спечели доверието му не със секс, не... просто щеше да бъде човек, такава каквато винаги е била.
Ръцете й се спуснаха по тялото му докато усещаше как устните му погалиха вратът й, а дъха му парещо се разля по него, карайки я да настръхва. Да изтръпва по начин, по който Родригес не я бе карал да се чувства и макар.. и макар тя да бе с гръб към него, знаеше, че няма да има нещо което да не й хареса, не може би щеше да привикне към това.
-Сигурна съм, че искам да остана. – заяви тя, като прехапа лео устаната си, тялото й потрепваше конвулсивно под галещите му пръсти и начина, по който я докосваше. Не можеше да повярва, че правеше това в момента, а до преди час бе способна да го убие собственоръчно и го разеше.. Но сега, не не го мразеше изпитваше нещо различно, нещо ново, което й даваше и тя искаше да вземе максимално от това ново усещане, защото й харесваше как я докосва, харесваше й какво караше да изпитва тялото й.. Той й харесваше по един странен начин, а Лорен искаше да го задържи така земен, а не както бе преди няма и минути онзи груб мъж..

by Sponsored content

Grifit Mansion

Grifit Mansion

Re: Grifit Mansion

Re: Grifit Mansion

Re: Grifit Mansion

Re: Grifit Mansion

Re: Grifit Mansion

Re: Grifit Mansion

Re: Grifit Mansion

Re: Grifit Mansion

Re: Grifit Mansion

Re: Grifit Mansion

Re: Grifit Mansion

Re: Grifit Mansion

Re: Grifit Mansion

Re: Grifit Mansion

Re: Grifit Mansion

Re: Grifit Mansion

Re: Grifit Mansion

Re: Grifit Mansion

Re: Grifit Mansion

Re: Grifit Mansion

Re: Grifit Mansion