Ник Грифит

||Tom Riley|| Human||27

Външен вид :
Като един от най-желаните мъже ,Феликс гледа винаги да се грижи за външния си вид и определено да изглежда добре, е освен ,че е и ужасно самовлюбен ,но това после. Тези ,който са го виждали без качулка и маска ,знаят колко добре изглежда ,но те са много малко и много подбрани. Та да стигнем и до там ,до описанието му . Та Грийндел е с доста добро телосложение , мусколите му са добре оформени ,чрез доста пропиляно време в тренировки , висок е около 1,89 горе долу . Очите му са може да се каже под формата на бадем и кафеви като кадифе може да се каже. Устните му винаги са свити в малка усмивка, разтеглена на лицето му. Тя му придава онзи "незаинтересован" вид, ала това далеч не е така, в повечето случаи.В повечето случаи ,Феликс се облича елегантно ,но обича когато си е у дома да седи със спортни дрехи.А и да ако не съм споменал ,той определено е обсебен ,от външния си вид постоянно се чуди как изглежда и как би изглеждал по добре. Но пък в повечето случай ,никой освен близките му не го вижда ,поради маската на лицето му и то в редките случай ,когато я показваше ,сваляйки качулката си.



Характер :
Неудържим. Опасен. Интересен. Мистериозен. Съвършен. Нахален. Саркастичен.
Това
са едни от малкото думи, с които можем да опишем характера му.
Всъщност, ако искаме да изброим всичките, то тогава, дами и господа,
които четете това, ще трябва да се създаде напълно нов език. И какво
по-хубаво от това да го наречем на него? Все пак това се равнява на
по-голяма стойност, отколкото и нобеловата награда (която Феликс трябва
да получи, само защото съществува на този свят).
Самовлюбен е. При
това много. Винаги ще намери начин, за да изтъкне пред вас собствените
си качества, които, всъщност, не са малко. А и, доколкото разбрахте от
прочетеното досега, едва ли ще имат и някога край. Може да се нарече
малко суетен, но не чак дотолкова, че да се задържа пред огледалото с
часове наред.
Не вярва в любовта. Такова нещо за него не съществува.
Явлението, ако искате, така го наричайте, беше просто проява на слабост
у обикновените. А той, считайки се за специален, ги презираше. Дори и
да съществуваше анкета Обичате ли?, Грийндейл най-вероятно би отговорил:
- Да, себе си.
Защото това навярно бе единствената истинска любов, съществуваща за него.
Нахален
до побъркване, като същевременно това качество у него е очарователно.
Голям инат. Винаги получава на своето и през повечето време нарочно
спори с другите, само и само, за да ги изкара извън нерви.
Понякога е
и жесток до отвъд възможния предел. Може дотолкова да си играе с
жертвата, при това по най-садистичния възможен начин, съществуващ в
цялата Вселена.

We all have our little deaths...

 
..but this isn't one. This is only just the beginning.

Лукс. Парфюмерия, бижутерия и всякакви други неща.
Металът
проблесна на лунната светлина. Феликс изпусна бръснарското ножче. Какво
беше направил? Какво беше сторил? Беше го убил, а майка му... е, баща
му си го заслужаваше, все пак. Нямаше никакво право да се меси в
животите им. Да малтретира. Беззащитни хора. Никога повече. Той
приклекна. Всичко наоколо беше в кръв. Ръцете му, големите локви, които
се разливаха по пода. Кървава баня в пълното си значение. Дори тялото на
жертвата не можеше да се познае.
Не!
Беше се превърнал в
чудовище. А дори не бе искал да го направи... отначало. Сега повече се
замисли над постъпките си. Превръщаше се като тези с който бе прекарал последните няколко дена ... Грийндейл
прехапа устната си. Трябваше да изчезне... някак си!
А не можеше... Краката му се опитваха да тръгнат, но те не се подчиняваха. Мозъкът му не работеше.