everdeen deveraux ;

by **.everdeen ♣** Чет Сеп 12, 2013 2:35 pm

Everdeen Deveraux.

18 years | human | fc: nina dobrev

Мрак. Само това беше пред очите й. Нищо друго. Нито капка светлина не се прокрадваше в тъмната стая, където се намираше. Усещаше силно пристегнати въжета, обвити около крехките й китки, наранявайки нежната им кожа. Тя се размърда на стола, където беше сложена, но всяко едно движение й причиняваше болка. Цялото тяло я болеше и не можеше да помръдне. Беше в капан.
След миг вратата в тъмната стая се отвори с бавно и скърцащо движение и тъмен силует навлезе вътре. Скарлет не можеше да различи лицето му, но знаеше, че го познава. Беше сигурна и дори и да не можеше да види лицето му го позна.
– Госпожица Девъро най-накрая благоволи да се събуди! - извика мъжът с повишен глас и пристъпи към нея. Тя извърна главата си към него и лицето й помръкна.
– Алек... моля те... не го прави... - гласът й бе тих и дрезгав, но нямаше сили дори да говори. Цялото й тяло бе в синини, а от крайчеца на устните й се стичаше кръв. Беше претърпяла най-ужасната нощ в целия си живот. Приятелят й... бившият й приятел или по-скоро предател и групичка от други мъже бяха прекарали времето си гаврейки се с нея, насилвайки я, биейки я... И накрая я бяха закарали в тази изоставена сграда, където щяха да продължат да го правят докато не се доберат до целта си, а именно парите на семейството й. За нейно нещастие обаче Евърдийн беше на 17 и не знаеше нищо за скритите пари на семейството си.
– Кажи ми къде са парите, Евър, и обещавам ти, че няма да пострадаш. - Отвърна Алекзандър с хладен глас, в който не се долавяше капка емоция.
– Наистина ли... не чувстваш нищо... Цялото това време, което прекара с мен... наистина ли беше само игра..? - зададе въпроса си Девъро, игнорирайки неговия, защото й омръзна да повтаря, че не знае нищо за парите. Мъжът се засмя.
– Това няма да ти помогне, Евър... Улесни си живота и ми кажи това, което искам..
– Ще трябва да те разочаровам, Алек, защото не знам къде са... Така, че просто ме убий и нека се свършва с всичко това. - продума тя. Вече дори не се страхуваше. Беше се примирила с мисълта, че ще умре и това не я тревожеше. Бяха убили родителите й за нея вече нищо нямаше значение, искаше всичко просто да свърши.
Той не отговори. След миг тя усети как въжето изчезна от ръцете й и след миг Алекзандър я надигна на крака. Тя беше повече от объркана.
– Какво..? - попита тихо тя, но той закри устните й с ръката си, за да не вдига шум. Бръкна в джоба си и извади пистолет. Подаде й го, като не откъсваше очите си от нейните.
– Вземи това и бягай! Бягай надалеч.. ако трябва убивай, но се спаси, чуваш ли?! - каза с равен тон той и я хвана за раменете. – Не искам да се замисляш дори за миг! - тя не отвърна нищо, не знаеше какво да каже. След миг се намираше в обятията му, а устните му жадно се впиха в нейните, разтърсвайки я.
– Бягай! - извика й той след като отдели устните си от нейните и я побутна към изхода. Тя не се замисли и побягна. След това всичко мина като на лента пред очите й. Бягаше с всичка сила по тъмния коридор и застрелваше всеки, който се изпречеше на пътя й. Уби всички. И то без капчица угризение. Това беше последният път, когато видя Алекзандър, но колкото и да искаше да го забрави той винаги щеше да седи в съзнанието й.

Сега Евърдийн се намира в малкото градче Колинууд, където смята да започне нов живот, но споменът от онази нощ никога нямаше да изчезне от съзнанието й.. колкото и години да минеха.

п.п.: променете ми името: .everdeen ♣

by **Faye †** Чет Сеп 12, 2013 2:38 pm

Одобрена си, добре дошла!

everdeen deveraux ;

everdeen deveraux ;

Re: everdeen deveraux ;