Хълма около плажа

Беше един от ония дни..дните,в които меланхолията бе обгърнала с цялата си прегръдка съзнанието на Версай и само мрачни,студени и празни мисли се лутаха в главата й. Все едно падаха листата на дърветата,все едно беше есен и сякаш тя можеше да усети студения полъх на ледения северняк..смяна на сезоните,така го наречете. Момичето седеше на перваза на прозореца си, а вратите на прозореца бяха широко отворени.Крехкото й тяло бе покрито с парче плат,стигащо до коленете й. Мекият и топъл вятър на вечерта галеше косите й,каращи ги да придобиват една естествена и непринудена форма, която правеше външният й вид напълно съвършен. Шоколадовите й ириси се бяха впили далечината,в светлините на града. Това беше един от ония моменти, в които животът й минаваше като на филм, спомнеше ли си нещо усещаше всички чувства наново. Лицето й бе безизразно, единствено дългите мигли, които пърхаха като пеперуди нарушаваха иначе застиналото й лице. Мира обичаше тези вечери, вечерите, в които можеше да си позволи да не бъде тази ледена кралица, която всички познаваха. Можеше да седи така с часове, но след известно време, когато направеше равносметката решаваше, че е време да се забавлява, както направи и сега. Трябваше да излезне, да се разкара нанякъде... Може би някой от поредните клубове или просто да се разходи в парка. Където й да е само да не продължава да седи така. Въпреки, че именно седенето на прозореца я успокояваше толкова много.
Момичето отвори вратите на гардероба си и измъкна едни прокъсани къси дънки,разбира се,така ги бе купила, бяла тениска,която щеше да покрие поне част от горната част на тялото й и черен сутиен. Облече ги набързо,среса косата си, нанесе спирала и червило върху устните си,от онова,тъмночервеното, което й бе като запазена марка, обу черните си кецове, имаше съвсем небрежна визия, но на Мира не й трябваше много за да постигне ослепителния си вид, грабна ключовете от апартамента и излезна заключвайки го. Вървеше по улиците към плажа, съвсем не обезпокоявано, а апартамента не бе прекалено далеч, от плажната ивица.
След като пристигна момичето се изкачи на хълма и пред нея се откри пленяващата гледка на морето, на луната, която даваше перфектното си отражение в него. Седна върху пръста и извади от джоба на дънките си табакера.Измъкна една цигара,а след секунди димът се разнесе. Странно, но Версай обожаваше чувството, когато усещаше как дробовете й се изпълват с дим. Цигареният дим прогаряше дробовете на момичето,а за нея това чувство бе почти равносилно на това от що-годе добър секс. Амира обичаше да прави неща, които..биха я убили по-бързо като тютюнопушенето, алкохолът и тем подобни, които бяха определени като "грехове" и "неправилни" действия в обществото, но всеки знае, че тя никога не се бе съобразявала с него нямаше и да го направи. Въпреки, че на нея не й костваше и грам от всичко това, неправилни неща? Та тя самата бе неправилно същество, ловец ..убиващ, мачкащ..поронвайки всеки грях... за какъвто обикновените хора определяха алкохола...цигарите.. И всичко, което можеше да ви дойде на ум точно в този прекрасен миг. Версай усещаше въздухът,как навлизаше в дробовете й,как ги изпълваше. Притваряше леко очи,а щом ги отвореше погледът й срещаше лунната светлина, която ги заслепяваше,но тя упорито отказваше да ги затвори отново.Не искаше да пропусне и миг от тази гледка.
Добре де, но ако продължаваше да седи тук, колкото й красиво и спокойно да бе, тя определено нямаше да намети каквото й да е било забавление. Лека въздишка се откъсна от устата й, доато ставаше от земята. Тръгна с бавна крачка обратно по скалите.Докато не си удари крака в нещо. Скала. Камък... едно от последните й предположения би било за човек, но именно това се бе изпречило на пътя й или по – скоро беше някой от крайниците му. Разтърси главата си, която в момента представляваше вихри от безпорядъчни мисли и се обърна към момчето.
- Съжалявам, не ви видях...
И въпреки че нещата й се виждаха двойни (най-вероятно смяната на състояние от над-земята – върху-земята), тя подпря лакътя си на скалите и направи смел опит да се изправи.Имаше нещо странно в този мъж, нещо което беше различно и Амира можеше да го надуши във въздуха.