Just a litle stunning bombshell

Име:Катрин Съфолк
Години:22/560
Раса:Вампир
Дарба:Всякакъв вид контрол над съзнанието.
Баща и я принуди да се омъжи на херцог Съфолк.Тя не го искаше,мразеше го.Винаги се държеше отвратително с жените.Сякаш те бяха негови кукли,с които той можеше да си играе както си поиска.Но все пак,това да имаш власт в двора на краля беше много по-важно от желанията на собствената ти дъщеря!
-Обещай ми татко,ако по някаква случайност умре,да се омъжа за когото си поискам!-каза Катрин на баща си точно преди да се врече във вярност на новия си съпруг.Тръгна към олтара.Погледът и беше прекалено уплашен,за да се зарадва поради някаква причина.Как можеше да се омъжва за човека,който мразеше.Защо Бог я наказваше по такъв начин,нима беше сгрешила толкова много?Но с какво?Хвана ръката на херцог Съфолк,а той я погледна някак безочливо и нахално.Сякаш още една играчка падаше в ръцете му.Това не беше усмивка от радос,а по-скоро от наглост и безочие.Свещеника я попита дали иска да вземе Съфолк за свой съпруг,а Катрин се обърна към родителите си и ги погледна объркано и изплашено.Те от своя страна и хвърлиха строг и непоколебим поглед,брюнетката се обърна напред и каза.
-Да.-но сякаш буца беше заседнала в гърлото и.Сълзите и напираха да се излеят,като водопади но тя съумя да си възпре и тя остане спокойна и уравновесена.Излязоха от църквата и се насочиха към двора,където щяха да отпразнуват „празника“ на младоженците.На Катрин не и беше до празнуване,единственото което тя искаше в момента беше да се прибере в стаята си и да плаче,докато не се дехидратира.Седнаха на местата си,масата беше отрупана с ястия и питиета.Музиката кънтеше в ушите и,а тя сякаш започна да се задушава.Баща и я покани на танц,на който тя не можеше да откаже.Тръгнаха към мястото,където танцуваха другите и Катрин заговори.
-Беше ми обещал,че няма да ме караш да се омъжвам на сила!Обеща ми татко!
-Казвал съм ти хиляди пъти Катрин!Ако не се омъжиш за Съфолк аз и майка ти ще тънем в мизерия до края на живота си!Това ли искаш?Да гледаш родителите ти да страдат?
-Не,разбира се,че не!Но защо точно херцог Съфолк?От всички останали,защо точно той?
-Защото само той може да ни помогне миличка,само той!Бъди покорна съпруга,от теб не се иска нищо повече,освен да му родиш син!
При тези думи в главата на Катрин се образува картината на първата и брачна нощ,която щеше да се състои след няколко часа.Сега я беше още повече страх.Как щеше да даде най-ценното си на мъж към,който изпитваше огромна неприязън?Не можеше,не искаше да го прави!Но трябваше,заради родителите си!
С времето свикна с всички любовници на мъжа си.Вече дори се преструваше,че изобщо не ги забелязва,въпреки че всеки път знаеше коя е и кога ходеше да го посещава в леглото му.Те двамата не бяха правили любов от няколко месеца.Катрин му беше родила две деца,едно момиче и едно момче.Херцога разбира се искаше сина му да има абсолютно всичко,докато за момиченцето изцяло се грижеше Катрин.Стана по-твърда,по-груба. Стана по-мъдра и зряла.Не беше онова малко момиче,което плачеше всяка вечер в началото щом се омъжи.

---

huge sacrifice