Мелааниии Айзъкк

“I just wanna hold u again”

Now. I wanna feel u

Всичко бе повече от приказка, от както нейното слънце се бе появило в живота й, всичко бе повече от уникално, повече от прекрасно. Не можеше да повярва, че някога нещо ще я раздели от него.
Помнеше онази нощ в хижата. Да тогава Венилиан цяла нощ се бе опитвал, да привлече вниманието й,  а тя все му се измъкваше или пък му се озъбваше, карайки го да седи на страна от нея. Но не можа да заспи и реши да изпие чаша от любимия си чай, за лека нощ. Той се появи от нищо и отново започна да я дразни, а тя не се въздържа и го удари продължавайи да го обижда и да прави всичко възможно, за да го разкара. Но нищо не се получаваше той продължаваше да седи там и да взира своите сини ириси в нейните, но тя продължаваше да го обижда, докато не получи целувка, само и само да млъкне. Помнеше как избърса устните си с погнуса тогава и се чудеше дали да не се из жабури с белина.. Засмя се на спомените, а след това продължи да се взира в прекрасното му спящо лице. Мислеше си, че нищо не може да ги раздели.. Обожаваше да прекарва времето си с него в къщата на плажа.
Да вярно бе получила белег за цял живот, но начина по който го бе получила беше един от най – прекрасните й спомени. Спомни си лицето му, уплахата която се четеше в него, бе толкова красив, не можеше да си представи дори един ден без него. Но тя бе едва на седемнадесет, кой знае какво щеше да я сполети какво щеше да се случи. Естествено тогава Мира не знаеше какво ще се случи, не знаеше че няма да помни дори името му...

** Няколко дни по –късно;
Виждали ли сте детски разплакани очи, начина по който се насълзяват. Начина, по който нещо им бива отнето, а те не могат да го върнат колкото й да го желаят. Искаше всичко да свърши. Скандалите ставаха все по безобразни. Българина не можеше да сдържа избухливия си нрав, а Мишел не можеше да държи хапливия си език зад зъбите си. А ефекта от всичко бе начина, по който той си тръгна. Бесен на себе си, на света, а тя не искаше да му помогне. Беше му ядосана. И точно това щеше да й коства повече от колкото предполагаше..Как бе могла да го остави да си тръгне просто ей така. Без нищо, без да му каже каквото й да е било.. Сълзите й бяха по неспирни от всякога, не можеше да ги задържи, не можеше да спре. Просто ги остави да се стичат, а тя заспа.. Сладко, както не бе си помисляла, че може да спи. Събуди сред поредния кошмар, а бегла сянка пробягна в стаята й. А когато стана да светне лампата, за да види какво ставаше усети силен удър по главата си и нечий приглушен глас.. Виждаше ясно картините, за пръв път от три години на сам, но не виждаше отново лицето му то си оставаше в мъгла..
"Имал всичко?" чуваше приглушения женски глас " Имаше всичко" потвърди дрезгав и с някаква нотка на подигравка глас. А след това просто всичко изчезна.

** Три години по – късно;
Мишел Дилоян е мислена за мъртва, а нашата брюнетка се подвизава под името Мелани Айзък.
Не помнеше нищо, за миналото си, не знаеше коя е наистина, но се бе примирила с този факт, просто колкото и да търсеше всичко се свеждаше до мъчителното й главоболие, взимане на хапчета и живеене на един нов живот, който не искаше да замени. Но все пак искаше спомените си, искаше да знае от къде наистина идваше, коя е била, каква е била. Толкова много въпроси, имаше в съзнанието й, а единствения отговор бе, че не можеше да си спомни нищо, освен онзи кошмар, който не спираше да я преследва. Случилото се преди три години, това което я бе довело до всичко най – лошо в живота й.